Амелия Еърхарт е била момиче, родено в Ачинсън, Канзас на 24 юли 1897г. Днес я познаваме като първата жена пилот, прелетяла над Атлантическия океан и мистериозно изчезнала при прехода на Тихия океан през 1937г. Наричана на галено лейди Линди, Амелия е шестнадесетата жена от своето време, получила пилотски лиценз.
Ранното си детство Амелия прекарсва със сестра си Мюриел в дома на баба си и дядо си по майчина линия. Двете момичета играят момчешки игри, обикалят селото, катерят се по дърветата, гонят плъхове и се забавляват със самоделната шейна, която Амелия сама прави.
През 1915г. родителите й се разделят и майка й, заедно с двете момичета се мести в Чикаго при приятели. Там Амелия посещава гимназия „Хайд Парк“ и скоро открива влечението си към химията. След завършването си Амелия прекарва коледната ваканция при сестра си в Торонто. След като вижда завърналите се тежко ранени войници от Първата световна война, тя става доброволка към Червения кръст. Там се запознава с много пилоти и по него време истинското уважение към тази достойна професия започва да нараства. 1919 е годината, в която започва да учи медицина в Колумбийския университет.
На авиационно шоу в Лонг Бийч през лятото на 1920 година Амелия се качва за първи път на самолет. Макар полетът да е само 10 минути, те са достатъчни, за да разбере, че това ще е нейният основен стремеж в живота. За да осъществи мечтата си, тя сменя редица професии — от фотограф до шофьор на камион и спестява всяко пени, за да се запише на уроци при Анита „Нета“ Снук — една от първите жени летци. Година по-късно младата жена купува първия си самолет „Кинър Ърстър“, който нарича „Канарчето“. С него поставя световен рекорд за жени пилоти над 14 000 фута на 22 октомври 1922 година и получава пилотска книжка от Международната федерация по аеронавтика, което я прави 16-ата жена с такова свидетелство.
Времената стават трудни и през 1924 година тя продава самолета си поради финансови причини. На следващата година отново продължава медицинското си образование в Колумбийския университет, но прекъсва.Работи като учителка, а по-късно и като социална работничка. Официално към авиацията се връща през 1927 година, когато става член на бостънския клон на Американското общество по аеронавтика. Инвестира скромна сума в реконструкцията на Масачузетското летище Денисън, става търговски представител на самолетостроителната компания „Кинър“, списва рекламни статии за летенето. Превръща се в местна звезда.
След самостоятелният полет на Чарлз Линдберг от Ню Йорк до Париж през май 1927 година интересът към женското присъствие на борда на полет нараства. Година по-късно, през април Амелия е избрана да участва в полет, но като пътник. Онези времена са били твърде несигурни и е имало много опасности за жена пилот.
На 17 юни 1928г. е осъществен полет от Треспаси Харбър, Нюфаундленд до Бъри Пойнт, Уелс, който продължил 20 часа и 40 минути. На борда били Амелия, пилотът Уилмър (Бил) Шулц и ко-пилотът и механик Луис Гордън. Полетът става сензация, макар Амелия да не е пилтирала. По-късно тя споделя, че се е чувствала „като багаж, чувал с картофи. Но може би някой ден ще го направя сама“.
Много скоро тя става уважаван сред колегите си летец. Първият самостоятелен полет тя осъществява през 1928 година, прекосявайки Северна Америка.
На 20 май 1932 година Амелия става първата жена, самостоятелно летяла в продължение на 15 часа от Харбър Грейс до Кълмор, Северна Ирландия. Сутринта при излитането тя взима копие от сутрешната преса, за да докаже датата на полета, който трябвало да завърши в Париж. Скоро след излитането обаче се появяват технически неизправности и тя съобразила, че няма да стигне до Париж, затова приземила самолета на най-близкото възможно място. Това било пасище в селцето Кълмор, Северна Ирландия. Този полет я превръща в международен герой. Посрещана е навсякъде с почести, лично президентът Хувър й връчва златен медал от националното географско общество, наградена е с Орден за постижения в авиацията от Конгреса на САЩ и с Орден на Почетния легион от правителството на Франция.
Амелия Еърхарт прави самостоятелно пътуване от Хонолулу, Хаваи до Оукланд, Калифорния, с което става първата жена летец, която преминава както Атлантическия, така и Тихия океан. През 1935 година прави още няколко самостоятелни полета – от Лос Анджелис до Мексико Сити и от Мексико Сити до Ню Йорк, she flew solo from Los Angeles to Mexico City, and a month later she flew from Mexico City to New York. Между 1930 и 1935 години тя постая седем рекорда в авиацията при жените. През 1935 година става кариерен консултант и технически съветник към факултета по аеронавтика в университета Пердю Лафайет, щата Индиана. По същото време взима решението да направи един последен околосветски полет. Той е последният.
Макар близките да я познават като срамежлива, но харизматична личност, Амелия е непоколебима и амбициозна. Страстта й към летенето вписва нови рекорди в историята на авиацията. Тя отделя голяма част от своето време, за да докаже, че жените също са способни да избират сами своята професия и да я развиват също толкова добре, колкото и мъжете. Това й носи международна известност и множество почитатели.
Животът и делото на Амелия Еърхарт от десетилетия се честват в „Денят на Амелия Еърхарт“ — 24 юли — нейният рожден ден през 1897. Тази година ще се навършат 121 години от рождението на смелата авантюристка.
Автор: Савина Данаилова