• Регистрация на претенция
  • Информация
    • За нас
    • Проверка статус на претенция
    • Блог
  • ЧЗВ
  • Контакти
  • Стани партньор
  • БългарскиБългарски
    • EnglishEnglish
    • DeutschDeutsch
    • FrançaisFrançais
    • РусскийРусский
    • PolskiPolski
    • RomânăRomână
    • MagyarMagyar
    • ΕλληνικάΕλληνικά
    • МакедонскиМакедонски
    • Српски језикСрпски језик
    • HrvatskiHrvatski
    • ČeštinaČeština

Живата торпила – 102 години безсмъртие

14.08.2018Няма коментариMoni

Името му е Димитър Списарѐвски, но приятелите му го наричат Спайч. Българският летец-изтребител с военно звание капитан е роден на 19 юли 1916 година в Добрич, България. Известен е със свалянето на тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Той израства висок и отличен гимнастик, плувец, боксьор и футболист. От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски София. Освен изискан мъж, кавалер, душа на компанията, Списаревски владеел отлично немски и руски, обичал да пее и да пише стихове. От друга страна, изостреното му чувство за справедливост, безкрайния му патриотизъм и чисто мъжките реакции му и рицарско поведение често му създават много неприятности.

“…ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него...”

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, но заради буйното си поведение и нетърпимостта към най-малката несправедливост още преди да завърши първата година, го откомандироват и е изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени, върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57 – ми „Средногорски“ випуск. Тогава е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. Той е назначен за пръв път за летец през октомври 1936 г.  По-късно продължава да учи в нацистка Германия, където завършва с отличен успех най-престижната изтребителната школа във Вернойхен. През лятото на 1943 г. той е изпратен в Ламанша с друг български пилот, за да наблюдава немските пилоти и да изучи нови военновъздушни бойни тактики.

„Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“

На 20 декември 1943 г. група 200 американски бомбардировачи B-24 Liberator и изтребителни самолети се насочват към София за поредната „терористична бомбардировка“ на българската столица. Срещу тях смело се изправят едва 36 български самолети, които ги пресичат, преди да достигнат София. Списаревски е бил един от дежурните пилоти на българските военновъздушни сили в Божурище, изпратени да превземат бомбардировачите, преди да стигнат до града.

Българският орляк 3/6, от който е част самият Списаревски, има 17 изтребителя. Те излитат от пистата в Божурище с една цел – да осъществят бой с противниковите изтребители, като спечелят време на другия орляк от  Враждебна – 2/6, който с 24-те си изтребителя да принуди противниците да изхвърлят бомбите извън София. Че ще загубят битката, е ясно, но трябва да осигурят достатъчно време на населението да се укрие в скривалищата, като направят всичко възможно да свалят колкото се може повече вражески изтребители. Целта е постигната – българите свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.

За Списаревски това е първи боен полет. В злощастният 20 декември 1943 година самолетът на Спайч не стартира веднага, затова той излита с резервна машина, малко след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушната битка вече е в разгара си.

Поручик Списаревски се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел водещата машина, атакува устремно, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Без резервен план за атаката, без достатъчно снаряди, поручик Списаревски използва последното си оръжие – собствения си живот, за да защити своята родина.

Човечен и съвестен, в поведението му отсъства всякаква патетика. Последните му думи на 20.12.1943 са съвсем обикновени: “Гадове, не ме оставихте да си доям фасула…” За свалянето на бомбардировача е произведен посмъртно в две звания – капитан (1944) и полковник (2009). Погребан е в Централни Софийски гробища, в Алеята на летците.


Автор: Савина Данаилова

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации

  • Възможности, които Bulgaria Air предлага на своите пътници в условията на COVID-19
  • Qatar Airways имат намерение да въведат изискване за ваксина срещу COVID-19
  • EASA към екипажите – до 72ч почивка след ваксинация
  • От фризьорския салон до Конкорд: Първият полет на първата жена-пилот
  • Bulgaria Air: Възстановяват се полетите София-Тел Авив

Последни коментари

    Правна информация
    • Общи условия
    • Политиката за поверителност на личните данни
    • Правна информация
    • Цени на нашите услуги
    Полезно
    • Обезщетение при закъснял полет
    • Обезщетение при отменен полет
    • Авиокомпании
    • Регламент ЕО 261/2004
    • Често задавани въпроси
    • Блог
    За контакти

    info@claimhelp.eu

    Facebook
    LinkedIn

    Кариери

    ClaimHelp работи в съответствие с Европейския Регламент за защита на личните данни General Data Protection Regulation (GDPR (EU) 2016/679)

    © 2021 claimhelp.eu  | Всички права запазени. Уеб дизайн: foriworks.com