Името му е Димитър Списарѐвски, но приятелите му го наричат Спайч. Българският летец-изтребител с военно звание капитан е роден на 19 юли 1916 година в Добрич, България. Известен е със свалянето на тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.
Той израства висок и отличен гимнастик, плувец, боксьор и футболист. От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски София. Освен изискан мъж, кавалер, душа на компанията, Списаревски владеел отлично немски и руски, обичал да пее и да пише стихове. От друга страна, изостреното му чувство за справедливост, безкрайния му патриотизъм и чисто мъжките реакции му и рицарско поведение често му създават много неприятности.
“…ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него...”
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, но заради буйното си поведение и нетърпимостта към най-малката несправедливост още преди да завърши първата година, го откомандироват и е изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени, върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57 – ми „Средногорски“ випуск. Тогава е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. Той е назначен за пръв път за летец през октомври 1936 г. По-късно продължава да учи в нацистка Германия, където завършва с отличен успех най-престижната изтребителната школа във Вернойхен. През лятото на 1943 г. той е изпратен в Ламанша с друг български пилот, за да наблюдава немските пилоти и да изучи нови военновъздушни бойни тактики.
„Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“
На 20 декември 1943 г. група 200 американски бомбардировачи B-24 Liberator и изтребителни самолети се насочват към София за поредната „терористична бомбардировка“ на българската столица. Срещу тях смело се изправят едва 36 български самолети, които ги пресичат, преди да достигнат София. Списаревски е бил един от дежурните пилоти на българските военновъздушни сили в Божурище, изпратени да превземат бомбардировачите, преди да стигнат до града.
Българският орляк 3/6, от който е част самият Списаревски, има 17 изтребителя. Те излитат от пистата в Божурище с една цел – да осъществят бой с противниковите изтребители, като спечелят време на другия орляк от Враждебна – 2/6, който с 24-те си изтребителя да принуди противниците да изхвърлят бомбите извън София. Че ще загубят битката, е ясно, но трябва да осигурят достатъчно време на населението да се укрие в скривалищата, като направят всичко възможно да свалят колкото се може повече вражески изтребители. Целта е постигната – българите свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.
За Списаревски това е първи боен полет. В злощастният 20 декември 1943 година самолетът на Спайч не стартира веднага, затова той излита с резервна машина, малко след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушната битка вече е в разгара си.
Поручик Списаревски се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел водещата машина, атакува устремно, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Без резервен план за атаката, без достатъчно снаряди, поручик Списаревски използва последното си оръжие – собствения си живот, за да защити своята родина.
Човечен и съвестен, в поведението му отсъства всякаква патетика. Последните му думи на 20.12.1943 са съвсем обикновени: “Гадове, не ме оставихте да си доям фасула…” За свалянето на бомбардировача е произведен посмъртно в две звания – капитан (1944) и полковник (2009). Погребан е в Централни Софийски гробища, в Алеята на летците.
Автор: Савина Данаилова