Покрай последните новини за новия коронавирус, тръгнал от китайския град Ухан, много хора, особено тези, на които им се налага да пътуват по-често, са притеснени как да опазят своето и на близките здраве. В статията ще опишем нещо много важно – как коронавирусът се разпространява в самолет и дали и как можете да останете в безопасност?
Пътниците, които са летели от китайския град Ухан, епицентъра на коронавирусa, причиняващ пневмония, преминават през карантина на летище Нарита, близо до Токио на 23 януари 2020 г. Когато се случи подобно бедствие, е напълно човешка реакция да се опиташ да се измъкнеш – хващайки първия самолет. По-тревожно е, когато вместо един, сериозните вируси са два и се разпространяват едновременно.
Светът е завладян от нов коронавирус, който тръгна от Китай и за сравнително кратко време стигна до близо 15 други страни, включително САЩ. Междувременно, да не забравяме, че сме в средата на грипния сезон, който досега е причинил 8 200 смъртни случая в САЩ.
Основните летища започнаха щателна проверка на пътниците за коронавирус, а повече от дузина авиокомпании – включително Delta, American и United, а наскоро и Austrian Airlines – прекъснаха полетите си до континентален Китай. Но тези мерки не са много успокояващи за онези, на които все пак им се налага да пътуват.
Въпреки че има още много да научим за огнището в Ухан, учените наистина знаят малко за подобни коронавируси и други респираторни заболявания като грип. И така, как се разпространяват тези вируси – и по-специално в самолетите? И колко сериозна е заплахата за коронавирус в сравнение с грипа?
Как се разпространяват респираторните заболявания въобще?
Когато заразеният човек кашля или киха, той отделя капчици слюнка, слуз или други телесни течности. Ако някоя от тези капчици попадне върху вас – или ако ги докоснете и след това, да речем, докоснете лицето си – можете да се заразите и вие. Тези капчици не се влияят от въздуха, преминаващ през дадено пространство, а вместо това попадат доста близо до мястото, откъдето произхождат. Според Емили Ландън, директор на антимикробно управление и контрол на инфекциите от Медицински университет – Чикаго, указанията на болницата за грип определят експозицията като в рамките на шест фута от заразен човек за 10 минути или повече.
„Времето и разстоянието са от значение“, казва Ландън.
Респираторните заболявания също могат да се разпространяват през повърхностите, върху които капчиците попадат – като самолетни седалки и маси за поднос. Колко дълго траят тези капчици зависи както от капчицата, така и от повърхността – слуз или слюнка, пореста или не, например. Вирусите могат да варират драстично според това колко дълго траят на повърхности – от часове до месеци. Има също така доказателства, че респираторните вируси могат да се предават през въздуха в малки, сухи частици, известни като аерозоли. Според специалистите обаче, това не е основният механизъм на предаване.
„За да може да се поддържат истински аерозоли, вирусът трябва да може да оцелее в тази среда за времето, през което е изложен на изсушаване.”
Вирусите биха били влажни и много избледняват от заразяване, ако останат сухи твърде дълго.
Какво означава това, що се отнася до пътуване със самолет?
Световната здравна организация определя контакта със заразено лице за ефективен при стоене през два реда един от друг.
Но хората не седят само по време на полети, особено такива, които продължават повече от няколко часа. Те посещават тоалетна, раздвижват краката си и пипат разни неща от поставките за багаж. В действителност, по време на коронавирусното огнище през 2003 г. на тежкия остър респираторен синдром (SARS), пътник на борда на полет от Хонконг до Пекин зарази хората доста извън двуредната граница на СЗО. The New England Journal of Medicine отбеляза, че критериите на СЗО „биха пропуснали 45% от пациентите със SARS.“
Вдъхновен отчасти от този случай, екип от изследователи в областта на общественото здраве започна да проучва как случайните движения около кабината на самолета могат да променят вероятността от заразяване на пътниците.
Изследователският екип „FlyHealthy“ наблюдава поведението на пътниците и екипажа при 10 трансконтинентални американски полети от около 3 и половина до 5 часа. Водени от Вики Стоувър Херцберг и Хауърд Вейс от университета в Емори, те не само проследиха как хората се движат наоколо в кабината, но и как това се отразява на броя и продължителността на контактите им с другите. Целта е да се прецени колко близки срещи могат да позволят предаване на зараза по време на трансконтинентални полети.
„Да предположим, че сте седнали на седалка до пътеката или по средата и аз искам да отида до тоалетната“, казва Вейс, професор по биология и математика в Пенсилванския държавен университет. „Ще бъдем в близък контакт, което означава, че ще бъдем на разстояние поне метър. Така че, ако съм заразен, бих могъл да ви го предам … Нашето проучване беше първото, което определи това.”
Както показва проучването през 2018 г., повечето пътници напускат местата си в определен момент – най-често за да използват тоалетната или да проверяват багажа над седалките. Като цяло 38% от пътниците са напуснали местата си веднъж, а 24% повече от веднъж. Други 38% от хората останаха на местата си през целия полет.
Тази дейност помага да определите най-безопасните места за сядане. Най-малко вероятно е пътниците да станат от седалките до прозорците: само 43% се движат наоколо, за разлика от онези 80% от хората, седнали до пътеката.
Съответно, пътниците на седалките до прозорец са имали далеч по-малко близки срещи, отколкото хората на други седалки, средно 12 контакта в сравнение с 58 и 64 съответни контакти за пътници в средни и такива до пътеката седалки. Изборът на седалка до прозорец и престоят явно намалява вероятността от контакт с инфекциозно заболяване. Пътниците, седящи на седалки по средата и до прозореца – дори и тези, които са в рамките на две места според СЗО – имат доста малка вероятност да се заразят.
Вейс казва, че това се случва, защото повечето хора имат контакт с други в самолети за сравнително кратко време.
„Ако сте седнали на седалка до пътеката, със сигурност ще има доста хора, които се движат покрай вас, но те ще се движат бързо“, казва Вейс. „Като цяло, това, което показваме, има доста малка вероятност за предаване на всеки конкретен пътник.“
Нещата се променят коренно, ако болният е член на екипажа. Тъй като стюардесите прекарват много повече време, минавайки по пътеката и общувайки с пътниците, е по-вероятно да имат допълнителни и по-дълги близки срещи. Както е посочено в проучването, болен член на екипажа има вероятност да зарази 4,6 пътници, „точно поради тази причина е наложително стюардесите да не летят, когато са болни“.
Какво означава новият коронавирус?
Както посочва Вейс, все още не знаем предпочитания начин, по който се предава новият коронавирус. Това може да бъде главно чрез респираторни капчици, физически контакт със слюнка или диария, последван от орална консумация на вирусен материал или може би дори аерозоли. Той отбелязва, че този модел не включва предаването на аерозоли, въпреки че екипът на FlyHealthy се надява да проучи тази тема в бъдеще. В проучването изследователите също предупреждават, че този модел не може да бъде директно екстраполиран за полети на дълги разстояния или самолети с повече от една пътека.
Ландън се съгласява, че все още не знаем как се предава коронавирусът, но смята, че резултатите от това проучване са приложими. Всички предишни коронавируси се предават чрез капчици, отбелязва тя, така че би било необичайно, ако този нов патоген е различен. И наистина новият коронавирус се държи много като ТОРС в много отношения. И двете са зоонотични, което означава, че са започнали при животни, преди да преминат към хора, и двете изглежда са започнали при прилепи. Те също се предават от човек на човек и има дълъг инкубационен период – до 14 дни за коронавируса от Ухан, в сравнение с около два дни за грип – което означава, че хората може да са болни и да предават болестта, преди симптомите да се появят.
Имайки предвид това, Landon предлага да следвате указанията на CDC за инфекциозни заболявания, когато сте в самолета. Това включва измиване на ръцете си с обикновен сапун или използване на дезинфектант за ръце на алкохолна основа след докосване на която и да е повърхност – особено след като има доказателства, че коронавирусите продължават по-дълго на повърхности от други заболявания, около 3 до 12 часа. Освен това трябва да избягвате да докосвате лицето си и да контактувате с кашлящи пътници по какъвто и да е начин.
Кое е по-лошо, коронавирусът или грипът?
Има много начини за оценка на риска, причинен от заболяване, но нека да се съсредоточим върху две числа, често използвани от изследователите в областта на общественото здраве: репродукционният номер и коефициентът на смъртност на случаите. Репродуктивният номер – R0 или „R naught“ – просто се отнася до броя на допълнителните хора, от които заразеният човек обикновено се разболява. Мая Маюмдер, преподавател в педиатричната болница в Бостън и Харвардския медицински колеж, проследява точно това. Предварителните й резултати показват степен на предаване на новия коронавирус, който варира от 2,0 до 3,1 души. Това е по-високо от грипа – 1,3 до 1,8 -, но подобно на SARS, който има основен номер за възпроизвеждане в диапазона от 2 до 4. Така че коронавирусите са малко по-податливи на разпространение между хората.
За грипа имаме няколко антивирусни ваксини, но за съжаление не съществува препарат за този коронавирус. Коефициентът на смъртност на случаите – или съотношението смърт към случай – е броят на убитите от болест, разделен на броя на хората, които го хващат. Сезонният грип, въпреки че се смята за глобален бич, технически убива сравнително малка част от случаите си, като коефициентът на смъртност на случаите е около 0,1 процента. Причината грипът е ежегодна спешна ситуация в общественото здравеопазване е, защото заразява натоварванията с лодки от хора – 35,5 милиона в САЩ през 2018 и 2019 г., което доведе до 490 000 хоспитализации и 34 200 смъртни случая. Ето защо здравните служители непрекъснато препоръчват на хората превенция против грип.
Коефициентът на смъртност на случаите също помага да се обясни защо публичните здравни агенции изпращат сигнали за възникващи огнища на коронавируси. SARS има смъртност на случаите от 10 процента, около 100 пъти по-висока от грипа, а процентът на новия коронавирус в момента е близо 3 процента, което е наравно с испанската пандемия от грип от 1918 г.
Ако SARS или коронавирусът Ухан някога достигнат милиони хора, това би могло да бъде пагубно. За разлика от грипа, казва Ландън, цялото човешко население е податливо на този коронавирус, защото досега никой не го е имал и няма специфично лечение като ваксина.
Здравните служители и обществеността зависят от контрола на инфекцията, като измиване на ръцете, намаляване на контакта със засегнатите хора и карантините. Monto предполага, че тези мерки за обществено здраве могат да допринесат за промяна на прилива срещу този коронавирус, както при SARS.
„Надеждата ни е, че това може да бъде контролирано чрез стандартни мерки за обществено здраве – защото това е, което имаме“, казва той. „При грип имаме ваксини, няколко антивирусни средства. Нямаме такива за този коронавирус.”